Пътувайки в моя Ориент Експрес, опитвайки се да чета и слушам музика, внезапно се появих и седнах до себе си.

Оказах се доста бъбрив, докато аз предпочетох да изслушвам събеседника си колкото се може по-търпеливо и изчерпателно. Бях родом от Сливен, но от две години работех в Ямбол. Не разбрах какво. Ще ходя другата година войник. Предполагам на заплата.

Имам сестра. Не знам нищо за нея. Добър приятел, който кара голф ... тройка. С десетки характеристики, които не си позволих да запомня, но от тона си разбирах, че са вълнуващи. Не ме разбирайте погрешно. Не страдам от желанието умишлено да не разбирам от коли - просто ми е трудно да помня. За разлика от себе си, аз притежавах книжка.

Хареса ми, че дава имена на колите си. Почувствах го близък. Разбира се, говоря за добрия си приятел.

Накрая се изнизах без да си кажа и едно чао. Напълно забравил за себе си. Блуждаеш. Може би обмислящ следващия си блестящ ход. Да се прибера с такси или пешачката. Добрият ми приятел отказа да се срещне с мен тази вечер, а тя ще ми е единствената в Сливен тази година. Работата е тежка, но установих от себе си, че обичам да разчитам на тялото си. Тялото ме храни - се храни направо от мен.

Сторих си се малко по-песимистичен, отколкото смятах, че съм. Но по-скоро това беше диктуван гняв.

Въпреки че притежавах доста скучен тик, бях усвоил добре говоренето.

Нищо друго не успях да разбера за себе си. След като слязох започнах да чертая следващия месец в тефтера си. Рисувах си случайни линии, а накрая се получаваше завършена фигура със собствена душа. Искам някой ден да разбера как го правя. Искам да мога да рисувам такива умишлено. Да рисувам души, които да се любят една друга. Дори да спят с бездомните кучета.

В навечерието на учебната година - на една от милиардите - напуснах себе си извънредно бързо. Бях неприлично брадясал, кимащ единствено, с дебела стара книга (но подвързана!), скучен ентусиаст с голям куфар прибиращ се у дома за да се почувства отново в движение.

Четох че в оня популярния Ориент Експрес винаги се случват някакви вълнуващи запознанства. Докато моят се концентрираше в една единствена държава, онзи другия лапаше граници като не изпускаше да ги изплюе накрая.

Като знак за недостатъчно себепознание, си се натресох и едва накрая придобих куража да си изям сандвича, в който беше вложена любов. Исках да и се насладя.

Каква наслада е седалката на влака без себе си. Отърквам историите, които чух от него - моя милиард аз или някой друг задник - у временната ми памет. Утре ще се събудя в Бургас. Неработещ и кимащ, но на пейка пред море.

И един ден ще стана достатъчно смел за истинския експрес.