Докато очаквам настъпването на 18:00 - пиша писма. А днес получих повече от едно писмо, което за запознатите, е нов цвят за моята аура.

Днес е девети март, а ми се струва доста далеч текста, който носеше сигнатурата march-eight.html. Стана ми любопитно все пак колко интернет адреса до този момент са достъпили този файл, който може да се наречен просто - уеб ресурс. Защото ние колкото пишем неща, които могат да се прочетат от всеки един човек имащ възможността да живее на Земя, толкова всъщност съхраняваме тези уж публични текстове на диска на личния си компютър, който притежава страхотни сигурни програми. Всеки един публичен ресурс, въпреки всичко, може да се радва на редовно посещение отстрана на гугълските роботи - те са нашата утеха.

В интерес на истината рекламна кампания за veselin.name нямаше особено. Може да се дължи на факта, че нито мога да измисля слоган, нито бих препоръчал този уеб ресурс като забавно място за отмятане на време. Но е интересно как информацията се разстила, тя намира своите хора без да прилага насилствени методи.

Преди известно време дори започнах да пиша по възможно най-ръчния начин stream.xml, което е чисто и просто фийдът на veselin.name. Вътре не фигурира, както при популярните блогове, съдържанието на ресурса, към който сочат, а просто няколко произволни думи + адрес. Счетох, че ако се появят хора, някои може да обичат да получават цялата нова информация на един голям куп в своя четец някъде из. А stream.xml не остана неуважен - гугълските машинки, представящи feedfetcher, го посещават през три часа с информацията, че имам един събскрайбър. Това е много мило при положение, че без да добавя информация в следващ мой текст, за присъствието на такава възможност, тя вече съществува в своя продуктивен вариант.

А адресите, достъпили march-eight.html бяха три. Много чистичко и спретнато логче, посочващо три красиви заявки към сървъра (нормални, човешки). Без онези хиляди грозни роботи, които правят логовете ужасни. Дори гугъл бяха направили една единствена заявчица.

Все още различни услуги се опитват да достъпят veselin.name/feed/, като мога да им споделя, че няма да им свърши работа.

Изпитвам значително по-голямо удоволствие от veselin.name в тази си ръчна форма. Най-малкото не мога да напиша нещо, без да му отделя известно количество време, което ми пречи да се отнасям в глупости. Чувствам се по-близо до съдържанието си, по-дълбоко. И повече глупости : )

А тази уеб култура на четенето е ужасно полезна. Една вълнуваща добавка към базата възможности за общуване. Една възможност за усвояване на човека, когато крайниците ти почиват в тъмнината на топлата ти стая. Едно ново отражение при следващата среща. Едно доуточняване.

Вчера осъзнах, че искам да вдигна veselin.org отново. Едно парещо желание. veselin.org-anize stuff. Защото съществуват всякакви корпорации, които издават разни неща. А всъщност е толкова истинско да си се издаваш сам - неангажиращо за вселенското поле.

'Кучето на терасата' започна своето уеб съществуване. Но shturec.vlasath.org, в текущата си концепция, не държи на дълготрайното съдържание и онези думи, които мартин отправи към роботите, изчезнаха.

Аз чакам 'Кучето на терасата', сборник разкази от младия талантлив български писател Мартин Колев. Мартин Колев, който ще загуби телефона си, ако скоро не му се обадят от захари. Чакам с любопитство предстоящото заглавие, защото то ще бъде от онези неща, които книжарниците запълват рафтовете си - книга. Която книга ще бъде забелязвана от случайни хора, които ще трябват да вземат решението - да закупя ли тази добре изглеждаща млада книга. А ние искаме хубава корица. Няма да се тюхкаме, че изданието няма да е с твърди корици, но искаме хубава корица. Интересен е и въпросът как ще стои тази книга в ръцете ми. Колко ли ще е дебела? И дали ще се появят хора, които проявяват интерес към идеята около нея и идейният човек около нея.

След като излезе 'Кучето на терасата' и Косьо, което мисля не е тайна, изпее своите песни, аз ще създам възможна среда за читателите на 'Кучето на терасата'. Възможна среда, в която могат да продължат и след прочитането. Защото Мартин е толкова още жив, че дори няма 21 и не може да пие, не му е позволено. Аз ще създам отново нещо, което ще е вселенско неангажиращо, за да не подразня боговете, но все пак ще си позволя да изпитам интерес и любопитство от случайността.

'Кучето на терасата' ще се появи върху мозъчните лавици на нашите приятели. Те ще получат своята възможност да го прочетат, защото то всъщност е куче, и дори да си помислят за него, да докоснат и Мартин. Някои от тях дори са получавали разкази по пощата от Мартин. Те имат някаква представа, твърдят, как пише Мартин. Аз не съм чел книга с разкази, но много се развълнувах от красивото издание в light на 'Спалнята'. Тази 'Спалня-та' прочетох с онова чувство, с което четеш художествен текст пълноценно. Предполагам, че присъствието на готова книга ще ме вдъхнови да направя същото и със сборника на Мартин, защото знаем, че той не е роман.

А в българското ни съвременно поле не се носи особено духа на желанието за духовни оргазми. Има там няколко превзети човеци, но надали те се борят, очевидно, за някакви емоции, освен емоцията от изкуствената популярност и поплайн лайфстаила. В добавка, повече хора трябва да се престрашат да допринасят за полето на духовни оргазми, защото остава впечатление на никакво присъствие.