Ще махна тази ужасна брада. На нейно място ще положа хората. Те да танцуват върху лицето ми. Да пеят, да отсвирят съчинения ми живот с китарите си.

Ще махна тези хора от лицето си и ще положа тонове камъни, които да стабилизират погледа ми. Нека тези камъни стоят неподвижно и никога този отгоре да не попада под събрата си под него.

А когато камъните се превърнат в пясъка, върху който стъпват белокожи японки, тогава нека лицето ми остане чисто.

Ще облея с морска вода, предполагам, това чисто лице. Без сапун ще го измия от годините накъсвания. О-о-о-обичам д-д-д-дааа чувам как се смееш, с-с-скъпа-х-х. Изморих се да говоря - нека се любим, а те да охлаждат телата ни, белите усмивки, в центъра на тази красива планета.

А когато порасна мамо, ще си купя моторна лодка подкарвана от емоции.

Бр-ъ-ъ-ъм, Б-б-ръ-м-м. Кой ще се позови в коша на спомените ми?